Ежко каза на Мечо:
– Колко е хубаво, че сме заедно. Само си представи, че мен ме няма, ти седиш сам и няма с кого да си поговориш.
– А ти къде си?
– Няма ме.
– Това не може да стане – каза Мечо.
– И аз така мисля – каза Ежко. – Но си представи, че изведнъж мен изобщо ме няма и ти си сам. Какво ще правиш?
– Ще обърна света с главата надолу и ще те намеря!
– Но ме няма, никъде ме няма!
– Тогава, тогава… Тогава ще отида на полето и ще извикам: “Ежко-о-о-о!”, ти ще ме чуеш и ще отговориш: “Мечо-о-о-о!”.
– Не – каза Ежко. – Мен въобще ме няма. Разбираш ли?
– Ама ти какво повтаряш едно и също? – ядоса се Мечо. – Ако теб те няма, то и мен ме няма. Разбра ли?
Из „Приятели” – Сергей Козлов